Вървя си вчера и си гледам обувките, и изведнъж в главата ми се появи някаква гадна мисъл. Сега не си я спомням, но беше гадна. Смачках я на топка и я изритах надалече . Учудих се, как е възможно да си го помисля! Не че съм голям светец, напротив, но и лошото в мен си има граници. Тогава осъзнах нещо, което бях чел по разни будистки книги, че ние, не сме нашите мисли. Едно е да го знаеш, друго е да го осъзнаеш. Слушах веднъж едно деде, което каза че мислите влизат в нас с въздуха. Може и да е прав. Друга мисъл изригна тогава в мойта кофа- Човекът е бойно поле ! Бойно поле победителя на което определяме ние. А може би не само ние?  Това е нещо елементарно, но си го открих сам, за това ми е ценно, както е ценно за един познат откритието му, че ако си свали гащите преди операция дрис, не се насира ! Той помни и датата на която го откри, 18-ти септември. Как я помни ли ? Ами на следващият ден влезе в казармата. Последното е майтап!