След Клисурския манастир тръгваме към селото. Получило се е съобщение от село Крапчене, че е умряло магаре което ще послужи за храна на лешоядите.
По пътя ни пада ауспуха. Свалям от една ограда малко тел, Жоро се гмурка под колата и го завързва.



На къщата си в селото, една художничка е нарисувала белоглав лешояд. Местните хора много му се радват. В София кретенчетата, които си знаят правата, но не и задълженията щяха вече да са дообработили рисунката със спрей или маркер.


Качваме се на джипа и потегляме към селото. Лятото се возих последно в него, сега е изгнил и има трагичен вид, но това е положението. Ако случайно някой благороден и щедър баровец чете това..........

В селото сме. Човекът казва, че прибрал магарето от паша и на сутринта го е намерил мъртво. Плаче. Тук хората често плачат за своите помощници коне или магарета, българинът е с добра душа. Индивидуално може би сме най добрите хора на света. В разрез с това обаче ще спомена за едно явление .
В района напоследък е зачестило да се стрелят коне с флоберка. Конят умира след дни , рана не се вижда. Може би причината е, че доста коне са пуснати свободно. Представете си да живеете в условия на велика МИЗЕРИЯ , да разчитате на това което ще произведете сам и един такъв кон да влезе във вашата градина, която сте се изкривили да я обработвате, как ще постъпите. Хората тук ходят пеша между селата, защото нямат пари за билет, нямат ток и стоят на свещи, и това са българи работили по заводи и стопанства, повечето със средно образование. Но към магарето Калина...


( Току що Жоро ми се обади-подпалили са гората над Клисурският манастир (предишният пост) )
Магарето се издърпва от обора на ръце, това е поука, от случая когато са издърпали едно магаре с джипа и е тръгнала с него цялата врата.
Джипа после го изтегли на улицата


Ремаркето се ,,композира" спрямо джипа и магарето.


Вече с лебедка, а преди с по четирима души се изтегля в ремаркето. Собственикът му плаче :
-Сбогом Калино.


След това съпоставя случая с починал млад човек предишния ден в селото. Вече пета година, когато сънувам френският си булдог плача на сън при все , че минавам за кютук  така , че го разбирам
Тръгваме към волиерата в планината. По пътя прибираме още едно неправилно пресякло куче.
Възхищавам се от проходимоста на Уазката.  Сещам се как с едно Пежо партнер затънах в кал и го откопавах с ножа си, но място за съпоставка няма.
Здравейте любими мои скали


Сядаме от далеч да видиме какво правят лешоядите. От пуснатите осем, пет са на покрива на волиерата, другите три летят някъде в района, дано са добре. Миналият месец преди да бъдат пуснати тук във Врачанският балкан долетя един белоглав маркиран в Израел, после се появиха  шест от някъде. Дано до година има вече гнезда по тези скали и достатъчно храна за тях.




Когато приближаваме клетката петимата освободени се разлитат по околните поляни. 
Свечерява се


Другият Жоро точи стар войнишки нож за ,,дисекция"
 Ще Ще ви спестя кадрите с обработката на магарето.
В небето летят самолетчета




На клипа ще видите как лешоядите след кратък бой започват да набиват с голям апетит.
В селото се прибираме по тъмно.


Посреща ни комшията


За следващият ден, в следващият пост.  Дано поскоро обработят в ютубето клипа, но ето тук и във вибокса, ако са по бързи.

http://vbox7.com/play:95b0287b