Та тръгнах значи в петък с Жоро да видя как са белоглавите лешояди и ако има с нещо да помогна. За три дни видях доста нови неща и за това ще направя няколко поста. Предполагам, че сте чели предишните ми материали за дейноста на Жоро, за връщането на белоглавия лешояд като гнездещ вид във Врачанския балкан и няма да се повтарям.
Практическата природозащита не е пресконференции, интервюта и поза, това е вдъхновенна хамалогия в която може да се изцапаш с кал и други неща. Тъй като лешоядите искат да папат , а хората в района гледат все по малко животни, по пътя се спираме и прибираме запазени трупове на кучета.


Така попаднахме на това което е в чувала. По нататък до шосето беше още едно. Учудих се с колко широко отворени очи е умряло. Жоро излезе от колата с чувал, а аз още се развързвах когато чух
-То е живо бе!
Просто беше си полегнало да се напече.
Спряхме за малко на скалите преди село Гинци. Едно време тук имаше гнездо на редкия ловен сокол, но вече го е отнемало.




В очакване на рейса.

Спускаме се от Петрохан надолу




Дощя ми се да го измина този път някой ден пеша. В един момент минахме край шест товарни коне с които пренасяха дърва.



Яд ме е, че се сече гората, но и майка ми се топли на дърва.



Преди Вършец в дясно е Клисурския манастир. Сега в него са монахини от Македония.

















Това дърво е питомен кестен.




Пред манастира се продават каменни пластики направени от майстор художник от Берковица. Много се впечатлих от тях.



Напомниха ми за императорската теракотена гвардия в Китай.




Отряд жаби



Отряд лондон бойс.

Та така, утре още.
P.S. Преди малко Жоро ми се обади, че са запалили гората над Клисурския манастир!