В събота дъждът провали това начинание, но вчера аз се върнах.

По думите на жена ми, това е див карамфил. Аз нещо не е ли дърво, го слагам в категория-джоджън (или беше джоджен).
Ако и сега беше заваляло, положението щеше да стане членесто. Добре , че не прокапа и си остана кулесто. Бях само по един потник, не носех даже и сутиен. Миналата седмица едни ми се смяха и казаха, че мъжете не носили сутиени ! Не знаех :-( ! (това е шега, да поясня все пак не всеки зацепва)

При с.Железница река Егуля се съединява със селската река и става река Ведена. Ведена било някакво бабе, дето дало акъл на турците как да превземат крепоста Урвич. Била прокълната и станала на скала в края на реката при Дяволския мост.




В началото на разходката Негово величество ,,големия" апарат свърши батериите и целият път го минах снимайки със вярната сапунерка. Благодаря ви пичове и ....другарки от Панасоник, че сте я създали!




Пътя до мястото на преджапване на реката е спускане по асфалт.










Олюф







Яко бубулечняк, майна! -казал японският ентомолог.












Този тунел не ми стана ясно за какво е, а и не ми се влизаше навътре, че незнаеш какво ще намериш.




Тук се преджапва реката.






А народът се ебе!




Поглед назад, от високо.


Кво туй?










Кръстатия дъб. Малко преди това съм се натъпкал с диви челеши. Доста трудоемко дело, като се има в предвид размера им.


Някой, (може би иманяри) е изсякъл дупка колкото павилион за вестници в дъба.


Снажна фиданка пред великото дърво. (Внимание, червени горски мравки!)
Там се засякох с един човек, който накратко ми разказа някои интересни неща. Когато бил малък в Кокалянския манастир монасите били белогвардейци. 
Стамболов им дал земя да се прехранват. Отглеждали картофи, лен и доста други неща. В манастира имало обущарска работилница където поправяли обувки, безплатно. През 30-те години на 20-ти век със споразумение между СССР и България  земите дадени на руски емигранти,  се обявили за съветска собственост.






При толкона хралупести дървета ми е интересно дали има в района останали бухали ? Макар, че те предпочитат скалите.


Ето го и манастира. Мислех да пия в него вода, но като видях на вратата списък със забрани и пояснението, че манастирът е действащ реших да пия бира в къщи, вместо вода там. Хората не искат да ги безпокоят и напълно ги разбирам.


Тази сърнела с още три, ме чакат в хладилника.


Поглед от Дяволския мост. Някоя от тези скали може би е баба Ведена. Може и да е някоя вече обрасла, защото нищо не ми заприлича на фигура, а така исках баба Ведена да ми даде пълномощно да ходя да и взимам пенсията! Време на екскурзията 4-5 часа.

Хихихихи добра разходчица си си направил :)

Красивата природа от снимките с нестандартния коментар! Разсмя ме и ме зареди с енергия! Де що не е дърво е "джоджен".

Преди три лета се опънахме да ходим с жена ми до минералните извори. Беше жега, щеше да гиберяса. Много ме мразеше в този ден.

lubar за Жерезница ли говориш ?

Да, за Железница. След Бистрица. Тези места, Драгалевци, Симеоново, Бистрица и Железница, съм ги обикалял още като дете.

как може да не уважиш дълголетието на дъба... Ума ми не го побира... За тези хора няма нищо ценно...
Иначе са много сладки макро снимките на всякави пеперуди и буболечета :).
Една есен и аз се разходих до Железница, иначе вече ми е далеч...
Приятна разходка сте си направили :)

Последният брадат лешояд в България беше убит с тояга, за да му отрежят краката.

Ех, че красота!