Повече за Змей Горянин може да прочетете тук:
http://zvezdichka.blog.bg/poezia/2010/04/01/spomen-za-zmei-gorianin.521547?reply=1899103
Тези епиграми ги взех от сайта ,,Читанка". Какви мисли ми дойдоха докато ги четох? Има ли ли сме преди девети септември свобода, която да сме загубили?  Свободният човек си е винаги свободен.

Каква файда, че тук „зората ме й огряла първи път“,
щом пак тя си гря когато
ме съди „Народен съд“?!
1951

Щом не са жените вече дами,
щом са хулиганите писатели —
сбогом, мои крехки епиграми,
мои малки весели приятели.
1950

Капка по капка — сбира се вир;
бомба по бомба — сигурен мир!
1950

Всички честни патриоти
Ботев имитират, —
ах, защо ли като Ботев
и те не умират…
1950

Българийо любезна,
как хубава си ти!
Където да излезна —
зад мен стражар слухти…
1937

На живота в блатото
все така си става:
все потъва златото,
а боклукът плава.
1950

Какви години, Боже! Да си печелим хляба
с това, което можем, а не с което трябва!…
1950

Господи, ако спасиш света
от ноктете зли на завистта,
той от друго сам ще се избави
и ще Те възлюби и прослави!
1951

Женското сърце е разтегливо,
майчиното — непроменливо.
1951

Ти не мисли, че на обидите
бих отговорил със обида;
да се сравнява с какавидите,
могла би само какавида.
1950

Какъв се народ извъди!
Синът баща си да съди,
че си протака живота,
та си не дава имота.
1951


На Иван Вазов

Измина век, а векове ще минат
и твойте песни все ще се четат.
Но пак добре, че овреме почина,
та се изплъзна от Народен съд…
1950

На един поет
Че ти не си поет — не е беда, —
не са поети твърде много хора;
бедата, драгий, идва от това,
че пишеш и печатиш без умора.
1950

На един художник

Напразно се гневиш, човече,
че нямало изкуство вече!
Я виж, например, как жените
си дорисувват красотите.
1950

Един през друг се хората изреждат
съвет да дават: как се управлява,
но — слава Богу — имаме надеждата,
че Бог рога на крава зла не дава!
1938

Писателю, за жътвата не трябва
ни сърп, ни жетварка, ами семе;
от книгите за да си вадиш хляба,
ще трябва да ги сееш дълго време.
1950

Не е лошо да си бил министър,
стига да не си бил много тъп, —
а с ума си „далновидно-бистър“
да си се сдобил с имотец скъп.
1947

Народни водачи, а гледаш: край тях
кордони джандари се вият и лазят, —
дали от народна любов ги е страх,
дали пък народа от себе си пазят?
1938

Няма нужда от пророци
днеска на земята; —
натежала от пороци —
тя си знай съдбата.
1950

Окото синур няма
и страда от това;
такваз земя голяма —
то вижда къс едва.
1951

От малък още лъжеше за трима
и глупостта му беше несравнима;
от мързел не научи занаят,
та затова — избран бе депутат.
1936

От знания много едно съм
измерил и с моя везна
„жената със златния косъм“
е всякоя чужда жена.
1950

Свързали се чума със вампир,
сътворили щастие и мир;
като минали години — ето:
депутат им станало детето.

Така се днес развиват
световните събития,
че щом се не посвива
пак бит ще бъде бития.
1949

Ех, сладко нещо е, безпорно, свободата:
живей човек и й се радва — славно!
Но в друго нещо тука е бедата —
да: гладна свобода е робство най-безправно!
1946

Синеока незабравка
е съседката ни Здравка,
ала повече се помни
със гърдите си огромни.
1951

Така е нареден света,
че всяко зло е за добро:
загубиш ли си съвестта —
намираш злато и сребро.
1951

Другарят —
господин —
бай Атанас
стои на сигурна позиция:
да бъде винаги на власт
и никога във опозиция!
1950

Ще дойде пролетта, но тя
едва ли с цвят ще е накитена; —
та ка ще разцъфтят цветя
върху земя на кръв наситена?!
1951