Ето какво разказа бае Гавриил:

„И за какво ли му требаше на руския цар да бие толкова път, да троши толкова аскер, да разсипва толкова злато — да ни освобождава!… Бог да го прости, може и харно да е мислил, ама терсене излезе тая негова свобода. Язък за толкова кръв и мъки!… Свобода!… Хм… това свобода ли е, или е свободия?!… Анджак, които имаха нужда от свобода, те се съвсем сега заробиха, а освободиха се… знаете ли кои? Освободиха се хайтите, вагабонтите, обирачите, подкупниците, шпионите, убийците, зулумджиите, те се освободиха, защото сега них закон ги не хваща!… За них е и свобода, и конституция, и полиция, и съд — всичко е за них, а за мирните, за работните, за почтените, за хързлиите — за них е черна робия сега!… Трай, душо — черней, кожо!… Ето ти свободата!… Триста пъти ексик да е, като ще е такава!

Целия разказ тук- http://chitanka.info/text/20363-razkumil-kuma-si